усмирявал си

Речник на българския език

1. усмирявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усмирявал си е производна форма на усмирявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. усмирявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усмирявал си е производна форма на усмирявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. усмирявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усмирявал си е производна форма на усмирявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).