усмирил е

Речник на българския език

1. усмирил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усмирил е е производна форма на усмиря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усмирил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усмирил е е производна форма на усмиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).