усмирило си

Речник на българския език

1. усмирило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

усмирило си е производна форма на усмиря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. усмирило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

усмирило си е производна форма на усмиря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).