усложнявало

Речник на българския език

1. усложнявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усложнявало е производна форма на усложнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. усложнявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усложнявало е производна форма на усложнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. усложнявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

усложнявало е производна форма на усложнявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. усложнявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

усложнявало е производна форма на усложнявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).