условяло

Речник на българския език

1. условяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

условяло е производна форма на условя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. условяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

условяло е производна форма на условя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).