условял

Речник на българския език

1. условял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

условял е производна форма на условя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. условял — мин. деят. несв. прич. м. р.

условял е производна форма на условя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).