условил е

Речник на българския език

1. условил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

условил е е производна форма на условя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. условил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

условил е е производна форма на условя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).