условили

Речник на българския език

1. условили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

условили е производна форма на условя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. условили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

условили е производна форма на условя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).