условила

Речник на българския език

1. условила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

условила е производна форма на условя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. условила — мин. деят. св. прич. ж. р.

условила е производна форма на условя се (мин. деят. св. прич. ж. р.).