ускорявало

Речник на българския език

1. ускорявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ускорявало е производна форма на ускорявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ускорявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ускорявало е производна форма на ускорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ускорявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ускорявало е производна форма на ускорявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. ускорявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ускорявало е производна форма на ускорявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).