уседнело

Речник на българския език

1. уседнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уседнело е производна форма на уседна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уседнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

уседнело е производна форма на уседна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).