уседнел

Речник на българския език

1. уседнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уседнел е производна форма на уседна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уседнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

уседнел е производна форма на уседна (мин. деят. несв. прич. м. р.).