усвоявал си

Речник на българския език

1. усвоявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усвоявал си е производна форма на усвоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. усвоявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усвоявал си е производна форма на усвоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. усвоявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усвоявал си е производна форма на усвоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).