усвоявал е

Речник на българския език

1. усвоявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усвоявал е е производна форма на усвоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усвоявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усвоявал е е производна форма на усвоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. усвоявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усвоявал е е производна форма на усвоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).