усвоил

Речник на българския език

1. усвоил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усвоил е производна форма на усвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усвоил — мин. деят. св. прич. м. р.

усвоил е производна форма на усвоя (мин. деят. св. прич. м. р.).