усамотяло

Речник на българския език

1. усамотяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усамотяло е производна форма на усамотя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. усамотяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

усамотяло е производна форма на усамотя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).