усамотил

Речник на българския език

1. усамотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усамотил е производна форма на усамотя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усамотил — мин. деят. св. прич. м. р.

усамотил е производна форма на усамотя се (мин. деят. св. прич. м. р.).