урочасвало си

Речник на българския език

1. урочасвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

урочасвало си е производна форма на урочасвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. урочасвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

урочасвало си е производна форма на урочасвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. урочасвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

урочасвало си е производна форма на урочасвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).