урочасва

Речник на българския език

1. урочасва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

урочасва е производна форма на урочасвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. урочасва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

урочасва е производна форма на урочасвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. урочасва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

урочасва е производна форма на урочасвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).