урочасало

Речник на българския език

1. урочасало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

урочасало е производна форма на урочасам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. урочасало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

урочасало е производна форма на урочасам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. урочасало — мин. деят. св. прич. ср. р.

урочасало е производна форма на урочасам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. урочасало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

урочасало е производна форма на урочасам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).