уронил си

Речник на българския език

1. уронил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уронил си е производна форма на уроня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. уронил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уронил си е производна форма на уроня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).