уронило е

Речник на българския език

1. уронило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уронило е е производна форма на уроня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уронило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уронило е е производна форма на уроня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).