уронила е

Речник на българския език

1. уронила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уронила е е производна форма на уроня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. уронила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уронила е е производна форма на уроня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).