уронвахте

Речник на българския език

1. уронвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

уронвахте е производна форма на уронвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. уронвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

уронвахте е производна форма на уронвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).