уронвала

Речник на българския език

1. уронвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уронвала е производна форма на уронвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. уронвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уронвала е производна форма на уронвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. уронвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

уронвала е производна форма на уронвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. уронвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

уронвала е производна форма на уронвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).