уредил е

Речник на българския език

1. уредил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уредил е е производна форма на уредя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уредил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уредил е е производна форма на уредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).