уравновесил

Речник на българския език

1. уравновесил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уравновесил е производна форма на уравновеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уравновесил — мин. деят. св. прич. м. р.

уравновесил е производна форма на уравновеся (мин. деят. св. прич. м. р.).