уравновесено

Речник на българския език

1. уравновесѐно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • оравновесено
  • оравновесену
  • оравновисено
  • оравновисену
  • оравнувесено
  • оравнувесену
  • оравнувисено
  • оравнувисену
  • оръвновесено
  • оръвновесену
  • оръвновисено
  • оръвновисену
  • оръвнувесено
  • оръвнувесену
  • оръвнувисено
  • оръвнувисену
  • уравновесену
  • уравновисено
  • уравновисену
  • уравнувесено
  • уравнувесену
  • уравнувисено
  • уравнувисену
  • уръвновесено
  • уръвновесену
  • уръвновисено
  • уръвновисену
  • уръвнувесено
  • уръвнувесену
  • уръвнувисено
  • уръвнувисену

2. уравновесено — ср. р.

уравновесено е производна форма на уравновесен (ср. р.).

3. уравновесено — мин. страд. прич. ср. р.

уравновесено е производна форма на уравновеся (мин. страд. прич. ср. р.).