уравнил е

Речник на българския език

1. уравнил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уравнил е е производна форма на уравня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уравнил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уравнил е е производна форма на уравня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).