упътвах

Речник на българския език

1. упътвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

упътвах е производна форма на упътвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. упътвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

упътвах е производна форма на упътвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).