упътвал си

Речник на българския език

1. упътвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

упътвал си е производна форма на упътвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. упътвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

упътвал си е производна форма на упътвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. упътвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

упътвал си е производна форма на упътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).