упътвали

Речник на българския език

1. упътвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

упътвали е производна форма на упътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. упътвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

упътвали е производна форма на упътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. упътвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

упътвали е производна форма на упътвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. упътвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

упътвали е производна форма на упътвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).