упътвал

Речник на българския език

1. упътвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упътвал е производна форма на упътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. упътвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упътвал е производна форма на упътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. упътвал — мин. деят. св. прич. м. р.

упътвал е производна форма на упътвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. упътвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

упътвал е производна форма на упътвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).