упълномощавал съм

Речник на българския език

1. упълномощавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

упълномощавал съм е производна форма на упълномощавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. упълномощавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

упълномощавал съм е производна форма на упълномощавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. упълномощавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

упълномощавал съм е производна форма на упълномощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).