упълномощавало

Речник на българския език

1. упълномощавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упълномощавало е производна форма на упълномощавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. упълномощавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упълномощавало е производна форма на упълномощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. упълномощавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

упълномощавало е производна форма на упълномощавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. упълномощавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

упълномощавало е производна форма на упълномощавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).