упражнявало

Речник на българския език

1. упражнявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упражнявало е производна форма на упражнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. упражнявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упражнявало е производна форма на упражнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. упражнявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

упражнявало е производна форма на упражнявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. упражнявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

упражнявало е производна форма на упражнявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).