упражнявал

Речник на българския език

1. упражнявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упражнявал е производна форма на упражнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. упражнявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упражнявал е производна форма на упражнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. упражнявал — мин. деят. св. прич. м. р.

упражнявал е производна форма на упражнявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. упражнявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

упражнявал е производна форма на упражнявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).