упражнило е

Речник на българския език

1. упражнило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упражнило е е производна форма на упражня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. упражнило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упражнило е е производна форма на упражня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).