упражнило

Речник на българския език

1. упражнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упражнило е производна форма на упражня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. упражнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

упражнило е производна форма на упражня (мин. деят. св. прич. ср. р.).