упоявало съм

Речник на българския език

1. упоявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

упоявало съм е производна форма на упоявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. упоявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

упоявало съм е производна форма на упоявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. упоявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

упоявало съм е производна форма на упоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).