упоява

Речник на българския език

1. упоява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

упоява е производна форма на упоявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. упоява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

упоява е производна форма на упоявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. упоява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

упоява е производна форма на упоявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).