упорстваха

Речник на българския език

1. упорстваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

упорстваха е производна форма на упорствам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. упорстваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

упорстваха е производна форма на упорствам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).