упорствал е

Речник на българския език

1. упорствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упорствал е е производна форма на упорствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. упорствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упорствал е е производна форма на упорствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. упорствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упорствал е е производна форма на упорствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).