упорствало е

Речник на българския език

1. упорствало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упорствало е е производна форма на упорствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. упорствало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упорствало е е производна форма на упорствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. упорствало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упорствало е е производна форма на упорствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).