упоително

Речник на българския език

1. упоѝтелно — наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • опоително
  • опоителну
  • опоитилно
  • опоитилну
  • опуително
  • опуителну
  • опуитилно
  • опуитилну
  • упоителну
  • упоитилно
  • упоитилну
  • упуително
  • упуителну
  • упуитилно
  • упуитилну

2. упоително — ср. р.

упоително е производна форма на упоителен (ср. р.).

Връзки