уповавало

Речник на българския език

1. уповавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уповавало е производна форма на уповавам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уповавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уповавало е производна форма на уповавам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. уповавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

уповавало е производна форма на уповавам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. уповавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

уповавало е производна форма на уповавам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).