уплътнил е

Речник на българския език

1. уплътнил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уплътнил е е производна форма на уплътня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уплътнил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уплътнил е е производна форма на уплътня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).