уплътнил

Речник на българския език

1. уплътнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уплътнил е производна форма на уплътня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уплътнил — мин. деят. св. прич. м. р.

уплътнил е производна форма на уплътня (мин. деят. св. прич. м. р.).