упаднело

Речник на българския език

1. упаднело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упаднело е производна форма на упадна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. упаднело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

упаднело е производна форма на упадна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).