упаднел

Речник на българския език

1. упаднел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упаднел е производна форма на упадна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. упаднел — мин. деят. несв. прич. м. р.

упаднел е производна форма на упадна (мин. деят. несв. прич. м. р.).